Рилски манастир

Рилският манастир е ставропигиален манастир, намиращ се в Югозападна България, Област Кюстендил, община Рила. Основан е през Х век от св. Иван Рилски, в горното течение на Рилска река.

Рилският манастир е един от най-значимите културни паметници в България, символ на България, включен в списъка за световното наследство на ЮНЕСКО.

Сегашният манастир се намира в близост до село Пастра - недалеч от мястото на първоначалното му изграждане. Покрай него тече Рилска река. Това е най-големият манастир в България — 5 етажа, като видими са 4 от тях. Тази особеност на сградата се обяснява с ограниченията, наложени от османската власт през 1834 г., когато са строени сегашните сгради. В партерния етаж се разполага музеят. В магерницата се е приготвяла храната за монасите.

Манастирът „Свети Иван Рилски“ е построен на мястото на стара постница през 927-941 г. от Иван Рилски (според някои автори от неговите ученици) в Рила планина. В двора на днешния манастир през 1335 г. е издигната отбранителна кула и малка еднокорабна черква от местния феодален владетел протосеваст Хрельо. Кулата е най-старата запазена сграда в манастирския комплекс и по стил принадлежи към архитектурата на Търновската художествена школа. На върха на кулата има параклис "Св. Преображение" с ценни фрески от 30-те години на 14 век.

Цар Иван Шишман (1371-1393 г.) издава на 21 септември 1378 г. Рилската грамота, подписана и подпечатана със златен печат, с която дава на манастира като феодални владения 20 села, заедно със землищата им.

Още с основаването си манастирът става книжовно и просветно средище. Голяма педагогическа дейност в него развива Неофит Рилски, който през възраждането основава тук килийно училище. Манастирът дава подслон на велики български революционери, сред които Васил Левски, Ильо войвода, Гоце Делчев, Пейо Яворов и др.

През 1778 г. манастирът "Св. Иван Рилски" става жертва на стихиен пожар. Възобновен е през 1784 г. от Алекси Рилец, който през 1816-1819 г. проектира и строи източното, северното и западното крило. Значителна част от манастира е опожарена отново през 1833 г., като възстановяването му отново е извършено от Алекси под ръководството на тогавашния игумен Йосиф Строителя. През 1840 година е изработен нов иконостас на църквата от Петър Филипов, Антон Станишев и Димитър Станишев.

Днес ансамбълът на манастира обхваща територия от 8800 кв. м, от които 5500 кв. м застроена площ. Манастирските крила, изградени по различно време на 4 и 5 етажа, заобикалят от всички страни единствения двор във форма на неправилен петоъгълник.

Освен, че манастирът е давал подслон, в него са се провеждали заседания. През октомври 1905 година в манастира цял месец е траел Рилският конгрес - общ конгрес на Тайната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), на който се дава оценка на досегашната дейност на Организацията, на Илинденското въстание, а има и бурни дискусии относно бъдещето на ВМОРО. За председател на конгреса е бил определен изтъкнатият лидер Даме Груев, а в конгреса са участвали видни български революционери като Христо Чернопеев, Яне Сандански, Пере Тошев, Гьорче Петров, Борис Сарафов, Георги Попхристов, Петър Кушев, Мише Развигоров, Климент Шапкарев, Павел Христов, Добри Даскалов, Лазар Томов и други. След Рилския конгрес се стига до разцепление в Организацията, което става окончателно след героичната гибел на Груев през 1906 година.

През 1961 г. манастирът е обявен за Национален музей "Рилски манастир", но през 1968 г. монасите са върнати, през 1976 г. става национален исторически резерват, а от 1983 г. е под егидата на ЮНЕСКО. В Рилския манастир се пазят ръкописи, старопечатни книги, документи от 14 век - 19 век, а в музея - много старинни предмети, като черковна утвар, жезли, икони, оръжия, монетна колекция и др.